- Дата и час: 30 Ное 2024, 03:18 • Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]
Искам да съдя Банковата система за измама!
Правила на форума
Правила на форума
Темите в този раздел на форума могат да бъдат само на български език, изписани на кирилица. Теми и мнения по тях, изписани на латиница, ще бъдат изтривани.
Темите ще съдържат до 50 страници. Мненията над този брой ще бъдат премествани в друга тема-продължение, със същото заглавие, като последното мнение от старата тема ще съдържа линк към новата, а първото мнение от новата - линк към старата.
Правила на форума
Темите в този раздел на форума могат да бъдат само на български език, изписани на кирилица. Теми и мнения по тях, изписани на латиница, ще бъдат изтривани.
Темите ще съдържат до 50 страници. Мненията над този брой ще бъдат премествани в друга тема-продължение, със същото заглавие, като последното мнение от старата тема ще съдържа линк към новата, а първото мнение от новата - линк към старата.
|
|
43 мнения
• Страница 3 от 3 • 1, 2, 3
Re: Искам да съдя Банковата система за измама!
glasotnaroda-точно така.Аз те подкрепям.Захапват и не пускат и след смъртта на Човек.Лихвите са им колкото главницата.Кои са изгонени от храма-сарафи и лихвари/сега "престижното" банкери/.И тези пари поне да работеха за нашата икономика-те се изнасят/всички банки са чужди/.Прост народ-калпава държава!
- toni5
- Младши потребител
- Мнения: 23
- Регистриран на: 26 Ное 2010, 17:38
Re: Искам да съдя Банковата система за измама!
до
ВЪРХОВЕН АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
ПЕТЧЛЕН СЪСТАВ
С о ф и я
Ж А Л Б А
от Атанас Костадинов Друмев -
ул.”Цар Борис –I-ви” №46
5250 - гр.Свищов
Относно: частична нищожност на ПМС № 19 от 19 май 1989 г . по ДВ, бр.42/89 г..
УВАЖАЕМИ ВЪРХОВНИ СЪДИИ,
На 21.09.2010 г. най-сетне Районният Съд от Свищов даде ход на дело №483/2006 г. по същество. Накрая Съдът определи един срок от 14 дни, през който срок страните следваше да представят своите писмени защити. Спорът е с предмет по чл.108 и 109 от Закон за Собствеността- ревандикационен и негаторен иск, при ответник УниКредит ”Булбанк” и с ищец-настоящият жалбоподател. Видимо от писмената защита на страната-ответник, тя неотклонно поддържа тезата, че предишната държавна банка ТБ ”Биохим” била правоприемник на БНБ, от която била получила някакви активи от БНБ срещу заплащане по силата на Решение №19 от 28.08.1989 г., и след преструктурирането и в частна банка ТБ ”Биохим”, същата била закупена от УниКредит „Булбанк”. /Приложение №1 –Изх.№ 1761 от 16.11.89 г. на ЦУ на БНБ-София/. Чрез това писмо на БНБ позоваващо се на ПМС №19 от 1989 г., в т.3 се дават указания до главния счетоводител на БНБ да спази изискванията на чл.2, ал.2,т.1 от ПМС № 19 от 1989 г., като в седмо дневен срок изготви справка за стойността на имуществото на Търговската банка „Биохим”, която стойност следвало да се заплати на БНБ по сметка 661-668 на ЦУ на БНБ в срок от 3 дни след като справката бъде изготвена. В т.5 се указва, че следва да се състави приемателно-предавателен протокол във връзка с преминаването на активите, пасивите и другите права и задължения на банката- поделение на БНБ в гр.Свищов към Търговска банка „Биохим”.
Неоспорим е обстоятелството, че цитираното Решение № 19 на ЦУ на БНБ се издава въз основа на чл.2, ал.2, т.1 от ПМС №19.
В своята писмена защита ответникът цитира това обстоятелство в желанието си да докаже, че твърденията на ищеца за липсата на каквато и да било собственост на клона в Свищов в поземлен имот и в сгради са неоснователни, поради което и иска следвало да бъде отхвърлен./Приложение №2 – Вх.№ 4299 от 05.10.2010 г. в 9 стр./ Въпросът, повдигнат от ответника на стр.7 е преюдициални по отношение на повдигнатия пред гражданския съд спор, което правоотношение е следвало да бъде разгледано, като съдът задължително е следвало да се произнесе на първо място преди другите спорни моменти. В спора ответникът цитира §21 от ПЗР, приети с допълнение към ЗБКД - Обн., ДВ, бр. 42 от 1996 г , но това са промени в закона, приети много по-късно, при това този закон е бил атакуван в Конституционния Съд; този закон отдавна е недействащ, защото е отменен. Нещо повече: през 1996 г. се е говорело за имоти, предоставени от държавата за стопанисване и управление на търговските банки при тяхното преобразуване и т.н, но това предоставяне е било на името на държавни банки, а не на частни банки. В конкретния случай, ищецът е предоставил доказателство, че имотите на държавната банка ТБ ”Биохим” са били предоставени за управление на новата търговска и частна банка „Биохим”- Заповед №СА-01-32-37 от 25.01.2001 г. на Областния Управител, включващата площ от ревандикираните 302 кв.м поземлен имот - Приложение №3 /. А това означава, че в Решение №160/2010 г. не може да намери приложение като мотив разпоредбата на §21 от ПЗР на ЗБКД.
Неоспорим факт е, че в Писмената Защита на ищеца фигурира изричното настояване за произнасяне по преюдициалните правоотношения, тъй като в делото става въпрос за събития преди реституцията, става въпрос за права възстановени по силата на закон/Приложение №7-Писмена Защита на Атанас Друмев/ Най-общо казано, ако държавната ТБ „Биохим” е заплащала активите си, то от това следва, че новата банка УниКредит „Булбанк” може да потърси вложените авоари в БНБ от сделката, тоест да и се върнат, а не да пледира за това, че е собственик на поземления имот и на сградите на клона в Свищов, покривайки се зад понятието „правоприемник”. А БНБ на свой ред да потърси парите от собствениците на частната банка „Биохим”, понеже са осребрили в същност чужди имоти. Съдът в Свищов не е счел за необходимо да зачете правото на наследяване на ищеца и в своите мотиви изтъква съображения, които водят до алогическия извод, че УниКредит „Булбанк” в същност се явява правоприемник на БНБ. И което не може да се твърди изобщо. Според ищеца, самото прехвърляне на активи на името на ТБ ”Биохим” от Свищов е било незаконосъобразно, защото е незаконосъобразно правното основание на ПМС №19 от 1989 г., чиято частична нищожност се пледира да бъде прогласена считано от датата на публикуването на това ПМС №19 в ДВ, бр. 42 от 1989 г., тъй като в този ДВ е отразено съдържанието само на чл.1 от ПМС №19, като след този член 1 следват два реда точки и няма никакъв правен текст?! Точката не е правен текст!!
А ето основанията ни за горните съждения:
1.- След издаване на Удостоверение от Районния Съд-Свищов, ищецът и настоящ жалбоподател с респективно Заявление иска от Министерския Съвет да му бъде осигурен заверен препис от процесното ПМС №19 от 1989 г., за да може по-обстойно да се запознае с неговите разпоредби. /Приложение №4-ПМС №19 от 1989 г. / Това изявление и очевидните параметри на спора доказват несъмнения правен интерес да се потърси намесата на ВАС. Районният Съд от Свищов не се е произнесъл върху законосъобразността на процесното ПМС №19 от 1989 г., вероятно поради това, че няма компетентността да го стори - правомощието по КРБ принадлежи на ВАС да се произнася по законосъобразността на актовете на Министерския Съвет. /Приложение 5 - Решение №160 от 15.10.2010 г./ МС е препратил заявлението до Държавния Архив, откъдето ищецът и настоящ жалбоподател е получил заверен препис от процесното ПМС./Приложение 6-Удостоверението от Съда до МС /;
2.- Според нормата, установена в Член 84
от КНРБ /1971 г./ (1) (Изм. - ДВ, бр. 29 от 1990 г.) Приетите от Народното събрание закони, решения, декларации и обръщения се обнародват от Председателя (Президента) на Републиката в Държавен вестник не по-късно от 15 дни след приемането им.
(2) Законът влиза в сила три дни след обнародването му, освен ако в самия закон е определен друг срок.Аналогична е нормата в Член 104 от КНРБ /1971 г./ (1) Министерският съвет приема постановления, разпореждания и решения. (2) Нормативните актове на Министерския съвет се обнародват в Държавен вестник и влизат в сила три дни след деня на обнародването им, освен когато в тях е определен друг срок. Останалите актове на Министерския съвет влизат в сила от деня на приемането им, освен когато в тях е определен друг срок.
Несъмненото в случая е, че актовете на Министерския Съвет влизали в сила три дни след публикуването им – за нормативните, а за останалите - от деня на приемането им.
Самият факт на обнародването на ПМС №19 от 1989 г. говори за това, че актът на МС е обнародван като нормативен и е следвало да влезе в сила три дни след обнародването му в Държавен Вестник. В случая, обаче, за непубликуваните членове 2-4 няма определен друг срок за влизане в сила, а от друга страна, не може да се твърди, че това ПМС притежава двойна характеристика – да е нормативно и ненормативно: няма все още приет подобен закон. Подобна хипотеза не се съдържа в нормата на конституционния член 104, което ни навежда до извода, че необнародваната част от това ПМС №19 фактически е била неприложима в актове от по-ниска степен и в частност Решение №19 на ЦУ на БНБ / по Приложение №1/. Как и по какъв юридически път ЦУ на БНБ и в последствие счетоводителят на БНБ са узнали за конкретните разпореди по необнародвания текст на членове 2, 3 и 4 от ПМС №19, ние не знаем, и не можем да знаем. Знаем само, че нещо си, което не е обнародвано, не може да поражда правни последици, тъй като не е облечено в респективната за това форма-писмената. В случая, Държавен Вестник се явява задължителната писмена форма за всяко ПМС, включително и за процесното ПМС №19 в която е облечено частично съдържанието на процесното ПМС. Но поради това, че в него липсва известено на народа съдържание по трите точки, няма известено на света съдържание по точки 2, 3 и 4 от това ПМС, същото това ПМС към момента на обнародването е било непълно, тоест нищожно в останалата си част извън чл.1.
Въз основа на тези мотиви,
УВАЖАЕМИ ВЪРХОВНИ СЪДИИ,
Моля,
Да допуснете за разглеждане настоящата Жалба, и след като се убедите в несъмнеността на изнесените факти, да приемете Решение с което да прогласите частичната нищожност на ПМС №19 от 1989 по отношение на чл.2, чл.3 и чл.4 считано от деня на обнародването в ДВ, респективно, да прогласите нищожността на Решение №19 от 1989 г. на ЦУ на БНБ, което е прието въз основа на частично нищожен акт на МС, не позоваващо се на някакъв закон-тоест, пълна незаконосъобразност.
Приложения: Моля да приемете 7 бр. доказателства по текста и Експертно Решение №1541 от 13.07.2008 г. за окончателно инвалидизиране първа група инвалидност-за освобождаване от държавна такса от 50 лева, 1 бр. препис за МС.
гр. Свищов, 14 Ноември 2010 г. С уважение : Атанас К.Друмев
Предстои обява във ДВ!
ВЪРХОВЕН АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
ПЕТЧЛЕН СЪСТАВ
С о ф и я
Ж А Л Б А
от Атанас Костадинов Друмев -
ул.”Цар Борис –I-ви” №46
5250 - гр.Свищов
Относно: частична нищожност на ПМС № 19 от 19 май 1989 г . по ДВ, бр.42/89 г..
УВАЖАЕМИ ВЪРХОВНИ СЪДИИ,
На 21.09.2010 г. най-сетне Районният Съд от Свищов даде ход на дело №483/2006 г. по същество. Накрая Съдът определи един срок от 14 дни, през който срок страните следваше да представят своите писмени защити. Спорът е с предмет по чл.108 и 109 от Закон за Собствеността- ревандикационен и негаторен иск, при ответник УниКредит ”Булбанк” и с ищец-настоящият жалбоподател. Видимо от писмената защита на страната-ответник, тя неотклонно поддържа тезата, че предишната държавна банка ТБ ”Биохим” била правоприемник на БНБ, от която била получила някакви активи от БНБ срещу заплащане по силата на Решение №19 от 28.08.1989 г., и след преструктурирането и в частна банка ТБ ”Биохим”, същата била закупена от УниКредит „Булбанк”. /Приложение №1 –Изх.№ 1761 от 16.11.89 г. на ЦУ на БНБ-София/. Чрез това писмо на БНБ позоваващо се на ПМС №19 от 1989 г., в т.3 се дават указания до главния счетоводител на БНБ да спази изискванията на чл.2, ал.2,т.1 от ПМС № 19 от 1989 г., като в седмо дневен срок изготви справка за стойността на имуществото на Търговската банка „Биохим”, която стойност следвало да се заплати на БНБ по сметка 661-668 на ЦУ на БНБ в срок от 3 дни след като справката бъде изготвена. В т.5 се указва, че следва да се състави приемателно-предавателен протокол във връзка с преминаването на активите, пасивите и другите права и задължения на банката- поделение на БНБ в гр.Свищов към Търговска банка „Биохим”.
Неоспорим е обстоятелството, че цитираното Решение № 19 на ЦУ на БНБ се издава въз основа на чл.2, ал.2, т.1 от ПМС №19.
В своята писмена защита ответникът цитира това обстоятелство в желанието си да докаже, че твърденията на ищеца за липсата на каквато и да било собственост на клона в Свищов в поземлен имот и в сгради са неоснователни, поради което и иска следвало да бъде отхвърлен./Приложение №2 – Вх.№ 4299 от 05.10.2010 г. в 9 стр./ Въпросът, повдигнат от ответника на стр.7 е преюдициални по отношение на повдигнатия пред гражданския съд спор, което правоотношение е следвало да бъде разгледано, като съдът задължително е следвало да се произнесе на първо място преди другите спорни моменти. В спора ответникът цитира §21 от ПЗР, приети с допълнение към ЗБКД - Обн., ДВ, бр. 42 от 1996 г , но това са промени в закона, приети много по-късно, при това този закон е бил атакуван в Конституционния Съд; този закон отдавна е недействащ, защото е отменен. Нещо повече: през 1996 г. се е говорело за имоти, предоставени от държавата за стопанисване и управление на търговските банки при тяхното преобразуване и т.н, но това предоставяне е било на името на държавни банки, а не на частни банки. В конкретния случай, ищецът е предоставил доказателство, че имотите на държавната банка ТБ ”Биохим” са били предоставени за управление на новата търговска и частна банка „Биохим”- Заповед №СА-01-32-37 от 25.01.2001 г. на Областния Управител, включващата площ от ревандикираните 302 кв.м поземлен имот - Приложение №3 /. А това означава, че в Решение №160/2010 г. не може да намери приложение като мотив разпоредбата на §21 от ПЗР на ЗБКД.
Неоспорим факт е, че в Писмената Защита на ищеца фигурира изричното настояване за произнасяне по преюдициалните правоотношения, тъй като в делото става въпрос за събития преди реституцията, става въпрос за права възстановени по силата на закон/Приложение №7-Писмена Защита на Атанас Друмев/ Най-общо казано, ако държавната ТБ „Биохим” е заплащала активите си, то от това следва, че новата банка УниКредит „Булбанк” може да потърси вложените авоари в БНБ от сделката, тоест да и се върнат, а не да пледира за това, че е собственик на поземления имот и на сградите на клона в Свищов, покривайки се зад понятието „правоприемник”. А БНБ на свой ред да потърси парите от собствениците на частната банка „Биохим”, понеже са осребрили в същност чужди имоти. Съдът в Свищов не е счел за необходимо да зачете правото на наследяване на ищеца и в своите мотиви изтъква съображения, които водят до алогическия извод, че УниКредит „Булбанк” в същност се явява правоприемник на БНБ. И което не може да се твърди изобщо. Според ищеца, самото прехвърляне на активи на името на ТБ ”Биохим” от Свищов е било незаконосъобразно, защото е незаконосъобразно правното основание на ПМС №19 от 1989 г., чиято частична нищожност се пледира да бъде прогласена считано от датата на публикуването на това ПМС №19 в ДВ, бр. 42 от 1989 г., тъй като в този ДВ е отразено съдържанието само на чл.1 от ПМС №19, като след този член 1 следват два реда точки и няма никакъв правен текст?! Точката не е правен текст!!
А ето основанията ни за горните съждения:
1.- След издаване на Удостоверение от Районния Съд-Свищов, ищецът и настоящ жалбоподател с респективно Заявление иска от Министерския Съвет да му бъде осигурен заверен препис от процесното ПМС №19 от 1989 г., за да може по-обстойно да се запознае с неговите разпоредби. /Приложение №4-ПМС №19 от 1989 г. / Това изявление и очевидните параметри на спора доказват несъмнения правен интерес да се потърси намесата на ВАС. Районният Съд от Свищов не се е произнесъл върху законосъобразността на процесното ПМС №19 от 1989 г., вероятно поради това, че няма компетентността да го стори - правомощието по КРБ принадлежи на ВАС да се произнася по законосъобразността на актовете на Министерския Съвет. /Приложение 5 - Решение №160 от 15.10.2010 г./ МС е препратил заявлението до Държавния Архив, откъдето ищецът и настоящ жалбоподател е получил заверен препис от процесното ПМС./Приложение 6-Удостоверението от Съда до МС /;
2.- Според нормата, установена в Член 84
от КНРБ /1971 г./ (1) (Изм. - ДВ, бр. 29 от 1990 г.) Приетите от Народното събрание закони, решения, декларации и обръщения се обнародват от Председателя (Президента) на Републиката в Държавен вестник не по-късно от 15 дни след приемането им.
(2) Законът влиза в сила три дни след обнародването му, освен ако в самия закон е определен друг срок.Аналогична е нормата в Член 104 от КНРБ /1971 г./ (1) Министерският съвет приема постановления, разпореждания и решения. (2) Нормативните актове на Министерския съвет се обнародват в Държавен вестник и влизат в сила три дни след деня на обнародването им, освен когато в тях е определен друг срок. Останалите актове на Министерския съвет влизат в сила от деня на приемането им, освен когато в тях е определен друг срок.
Несъмненото в случая е, че актовете на Министерския Съвет влизали в сила три дни след публикуването им – за нормативните, а за останалите - от деня на приемането им.
Самият факт на обнародването на ПМС №19 от 1989 г. говори за това, че актът на МС е обнародван като нормативен и е следвало да влезе в сила три дни след обнародването му в Държавен Вестник. В случая, обаче, за непубликуваните членове 2-4 няма определен друг срок за влизане в сила, а от друга страна, не може да се твърди, че това ПМС притежава двойна характеристика – да е нормативно и ненормативно: няма все още приет подобен закон. Подобна хипотеза не се съдържа в нормата на конституционния член 104, което ни навежда до извода, че необнародваната част от това ПМС №19 фактически е била неприложима в актове от по-ниска степен и в частност Решение №19 на ЦУ на БНБ / по Приложение №1/. Как и по какъв юридически път ЦУ на БНБ и в последствие счетоводителят на БНБ са узнали за конкретните разпореди по необнародвания текст на членове 2, 3 и 4 от ПМС №19, ние не знаем, и не можем да знаем. Знаем само, че нещо си, което не е обнародвано, не може да поражда правни последици, тъй като не е облечено в респективната за това форма-писмената. В случая, Държавен Вестник се явява задължителната писмена форма за всяко ПМС, включително и за процесното ПМС №19 в която е облечено частично съдържанието на процесното ПМС. Но поради това, че в него липсва известено на народа съдържание по трите точки, няма известено на света съдържание по точки 2, 3 и 4 от това ПМС, същото това ПМС към момента на обнародването е било непълно, тоест нищожно в останалата си част извън чл.1.
Въз основа на тези мотиви,
УВАЖАЕМИ ВЪРХОВНИ СЪДИИ,
Моля,
Да допуснете за разглеждане настоящата Жалба, и след като се убедите в несъмнеността на изнесените факти, да приемете Решение с което да прогласите частичната нищожност на ПМС №19 от 1989 по отношение на чл.2, чл.3 и чл.4 считано от деня на обнародването в ДВ, респективно, да прогласите нищожността на Решение №19 от 1989 г. на ЦУ на БНБ, което е прието въз основа на частично нищожен акт на МС, не позоваващо се на някакъв закон-тоест, пълна незаконосъобразност.
Приложения: Моля да приемете 7 бр. доказателства по текста и Експертно Решение №1541 от 13.07.2008 г. за окончателно инвалидизиране първа група инвалидност-за освобождаване от държавна такса от 50 лева, 1 бр. препис за МС.
гр. Свищов, 14 Ноември 2010 г. С уважение : Атанас К.Друмев
Предстои обява във ДВ!
- Imperator
- Потребител
- Мнения: 739
- Регистриран на: 19 Окт 2001, 13:12
- Местоположение: Варна
Re: Искам да съдя Банковата система за измама!
http://www.unicreditbulbank.bg/bg/About ... /index.htm
Данните по-долу за взети от сайта на Булбанк.
собствен капитал- 1,53 млр.лева.
депозити - 6,63 млр.лева.От тази справка се вижда, че УниКредит „Булбанк” отпуска кредите с пари, които не са нейна собственост. Според принцип на закон за задълженията и договорите, всеки може да размени само онова, което има преди сделката.
КРЕДИТИРАНЕ - 7, 38 млр.лева.Какво излиза- 7,38-1,53 дава точно 5,85 млр. лева, с които банката директно признава, че няма парите за равнопоставеността в сделките по кредитирането, тъй като няма своите 5,83 милиарда, които да предостави като кредит. Следователно, нейната дейност е спекулативна, несправедлива. Договорите за кредит с тази банка са нищожни, понеже липсва предмет на договора- собствените пари на банката, които предоставя като кредит. Освен това, не може да задължава кредитоискателите с учредяване на ипотека, понеже това е субективно право на всеки гражданин, имащ недвижим имот. На практика банката иска двойна гаранция за връщане на кредита, освен задължението, че ще се внасят погасителни вноски всеки месец от работната заплата. Тази банка, а и другите също, предварително включват в лихвения процент мораторната лихва, която е 10%. Това е вече трета гаранция, което сумарно означава прекомерна тежест, наложена от тази политика на източване на жив труд.
Данните по-долу за взети от сайта на Булбанк.
собствен капитал- 1,53 млр.лева.
депозити - 6,63 млр.лева.От тази справка се вижда, че УниКредит „Булбанк” отпуска кредите с пари, които не са нейна собственост. Според принцип на закон за задълженията и договорите, всеки може да размени само онова, което има преди сделката.
КРЕДИТИРАНЕ - 7, 38 млр.лева.Какво излиза- 7,38-1,53 дава точно 5,85 млр. лева, с които банката директно признава, че няма парите за равнопоставеността в сделките по кредитирането, тъй като няма своите 5,83 милиарда, които да предостави като кредит. Следователно, нейната дейност е спекулативна, несправедлива. Договорите за кредит с тази банка са нищожни, понеже липсва предмет на договора- собствените пари на банката, които предоставя като кредит. Освен това, не може да задължава кредитоискателите с учредяване на ипотека, понеже това е субективно право на всеки гражданин, имащ недвижим имот. На практика банката иска двойна гаранция за връщане на кредита, освен задължението, че ще се внасят погасителни вноски всеки месец от работната заплата. Тази банка, а и другите също, предварително включват в лихвения процент мораторната лихва, която е 10%. Това е вече трета гаранция, което сумарно означава прекомерна тежест, наложена от тази политика на източване на жив труд.
- Imperator
- Потребител
- Мнения: 739
- Регистриран на: 19 Окт 2001, 13:12
- Местоположение: Варна
43 мнения
• Страница 3 от 3 • 1, 2, 3
|
|
Кой е на линия
Потребители разглеждащи този форум: Google [Bot] и 31 госта