Преди време един мой приятел ми разви една много интересна теза. Според него, всеки път, когато в един съдебен или прокурорски акт мотивите не съответствали на събраните от магистрата факти по преписката, или когато фактическите мотиви били верни, но този магистрат погрешно тълкувал и, оттам, погрешно прилагал/не прилагал/ правните норми, било налице съставяне на официален документ с невярно съдържание. Аз се опитах да му обясня, че не този фактически състав визира наказателният ни кодекс, но той си упорстваше на неговото - имало, та имало, документно престъпление и следвало магистратът да носел наказателна отговорност, затова че е излъгал в съдебното решение или прокурорското постановление или обвинителен акт.
Че престъпление формално няма, няма (освен в случая на препятстване на наказателното правосъдие), но че всички ние, които сме се закачили на влака на тази съдебна власт, лъжем, лъжем: и съдии, и прокурори, и следователи, и адвокати, и съдебни изпълнители, и нотариуси, и дознатели, и ......да не пропусна още някои, но да прощават, ако съм ги пропуснал.
В тази връзка зададох следния въпрос на един образцов клиент на българското правосъдие: Лъжат ли адвокатите ? Той ми отговори: поне 90 процента.
Този човек беше бит от негов племенник, но по наказателното дело от частен характер не се доказа (той твърди, че така станало и благодарение на подкупния адвокат, който си бил ангажирал сам), че дори е бил бит, докато частният обвиняем, неговият племенник, с лъжливи свидетели доказа, че по времето на побоя бил в друг град. За сметка на това, неговият племенник после го осъди за набедяване, без дори да се установи по това второ дело от общ характер, че подсъдимият е бил бит от някого. А да не говорим, че трябваше да се установява по второто дело впоследствие и че подсъдимият е знаел, че побойникът му не е бил неговият племенник, а друго лице – този въпрос въобще отсъстваше от прокурорските и съдебните актове и адвокатските писмени и устни защити. Така или иначе, второто дело беше минало през ръцете и устите на цяла плеада от адвокати, прокурори и съдии, та чак до върховния ни съд. Все същият резултат: всичките тези участници в родното ни правораздаване все лъжеха и човекът накрая си остана с влязла в сила присъда за набедяване.
Наскоро пак си отварях и книгата на нашия колега Тодор Касабов "Кръгът на Анархазис" и все стигах до същия въпрос: Защо всички лъжем ?
Няколко думи за книгата има тук : http://www.lex.bg/forum/viewtopic.php?f ... &sk=t&sd=a
и тук също, но достъпът е ограничен само за юристите от форума на Лекс viewtopic.php?f=4&t=22653
Още не мога да си отговоря. Защо всички лъжем ? Защо съдебната ни власт лъже ?
Моля, помогнете !
- Дата и час: 30 Ное 2024, 13:05 • Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]
Защо съдебната ни власт лъже ?
|
|
6 мнения
• Страница 1 от 1
- GeorgiKERELOV
- Активен потребител
- Мнения: 1180
- Регистриран на: 07 Фев 2007, 21:19
- Местоположение: georgikerelov@yahoo.com
Re: Защо съдебната ни власт лъже ?
За съдебната власт истината е това, което е събрано в кориците на делото. Едва ли можем да говорим за лъжа. Въпрос на доказателства...
- dideto
- Младши потребител
- Мнения: 95
- Регистриран на: 08 Фев 2006, 10:54
Re: Защо съдебната ни власт лъже ?
Колега Керелов, за мен е голям комплимент, че сте отворили за втори път книгата ми.Това означава, че не съм си губил времето напразно. Благодаря за признанието!
Що се отнася до темата, отговорът според мен е съвсем прост. С риск да се повторя ще се позова на по-мъдрите от мен :
"Понятието справедливост е свързано с представата за държавата..."
Аристотел
Нормално е уродливото ни подобие на държава, или накратко - лъжедържавата ни да има и лъжеправосъдие. За съжаление все повече се убеждавам,че съдът практически се е превърнал в търговско дружество. Всичко е въпрос на интереси, влияние и пари. В рамките на шегата и като мнимо потвърждение на горното ми твърдение, прочетох в един Окръжен съд следният надпис "Клиентите на съда да ... и т.н"
Пак по повод темата се присетих за следната история, която ми попадна преди време :
“Лакедемонецът Хилон – единият от седемте най-прочути мъдреци, чието име можем да открием в книгите, донесли спомена за живота и деянията на видните мъже от миналото – бил вече в края на своя живот и чувствал наближаването на смъртта, когато се обърнал към наобиколилите го приятели с приблизително следните думи:
'Много нещо съм рекъл и сторил през моя дълъг и бурен живот и няма за какво да се разкайвам – дано съдбата даде вие сами да се убедите в това. Дори в този момент аз съм уверен, че не съм извършил нищо такова, споменът за което да ми причинява болка. Ала има един-единствен случай, за който все още се колебая дали съм постъпил правилно или не.
Случи се така, че аз и още двама мои съграждани бяхме съдии по углавно дело, а подсъдимият ми беше приятел. Законът изискваше от нас да осъдим човека. Следователно или приятелят ми щеше да се прости с живота си, или законът щеше да бъде потъпкан. Дълго си блъсках главата как да открия лек за този объркан случай. Накрая реших, че в сравнение с всичко друго има един по-поносим изход и аз го използвах: самият аз тихомълком гласувах за осъждането на приятеля ми, а останалите съдии убедих да го оправдаят. Така аз не наруших моя дълг и на приятел, и на съдия. Тази ми постъпка ужасно ми тежи и ме кара да се боя, че навярно съм бил вероломен и че съм постъпил незаконно, задето при едни и същи обстоятелства, в едно и също време и при съвместна дейност съм се съобразил с най-доброто за мен, а точно обратното съм посъветвал да сторят другите."
Що се отнася до темата, отговорът според мен е съвсем прост. С риск да се повторя ще се позова на по-мъдрите от мен :
"Понятието справедливост е свързано с представата за държавата..."
Аристотел
Нормално е уродливото ни подобие на държава, или накратко - лъжедържавата ни да има и лъжеправосъдие. За съжаление все повече се убеждавам,че съдът практически се е превърнал в търговско дружество. Всичко е въпрос на интереси, влияние и пари. В рамките на шегата и като мнимо потвърждение на горното ми твърдение, прочетох в един Окръжен съд следният надпис "Клиентите на съда да ... и т.н"
Пак по повод темата се присетих за следната история, която ми попадна преди време :
“Лакедемонецът Хилон – единият от седемте най-прочути мъдреци, чието име можем да открием в книгите, донесли спомена за живота и деянията на видните мъже от миналото – бил вече в края на своя живот и чувствал наближаването на смъртта, когато се обърнал към наобиколилите го приятели с приблизително следните думи:
'Много нещо съм рекъл и сторил през моя дълъг и бурен живот и няма за какво да се разкайвам – дано съдбата даде вие сами да се убедите в това. Дори в този момент аз съм уверен, че не съм извършил нищо такова, споменът за което да ми причинява болка. Ала има един-единствен случай, за който все още се колебая дали съм постъпил правилно или не.
Случи се така, че аз и още двама мои съграждани бяхме съдии по углавно дело, а подсъдимият ми беше приятел. Законът изискваше от нас да осъдим човека. Следователно или приятелят ми щеше да се прости с живота си, или законът щеше да бъде потъпкан. Дълго си блъсках главата как да открия лек за този объркан случай. Накрая реших, че в сравнение с всичко друго има един по-поносим изход и аз го използвах: самият аз тихомълком гласувах за осъждането на приятеля ми, а останалите съдии убедих да го оправдаят. Така аз не наруших моя дълг и на приятел, и на съдия. Тази ми постъпка ужасно ми тежи и ме кара да се боя, че навярно съм бил вероломен и че съм постъпил незаконно, задето при едни и същи обстоятелства, в едно и също време и при съвместна дейност съм се съобразил с най-доброто за мен, а точно обратното съм посъветвал да сторят другите."
- tkasabov
- Нов потребител
- Мнения: 2
- Регистриран на: 26 Окт 2008, 10:19
Re: Защо съдебната ни власт лъже ?
Защо всички лъжем ?
Мислил съм (от психологична гледна точка!) що за феномен е това лъжата и защо безспорно почтени и уважаващи себе си хора с достойнство - лъжат. Изводите ми са следните: лъжата в сродна по своя произход с фантазията, с творческото начало в човека. Не ми е известно друго същество на планетата което да може да си конструира небивалици. Да лъжеш и да си човек, казвам, е тъждествено. На това ни свойство се дължи самта ни технологична цивилизация. Ако не можехме да лъжем (т.е. да конструираме небивалици) вероятно все още щяхме да си поделяме пещерите с Баба Меца...
За правосъдието - една само и единствено човешка дейност, обаче, това човешко свойство е без съмнение вредно. То е отрицание на самото правосъдие. Може би вие - юристите и да не го съзнавате, но в работата на съдията няма (не би следвало да има!) никакво "творчество". Съдията е едно обикновено "сравняващо устройство" (нека не ми се обиждат съдиите - теоретизирам!) Можем да си заровим глявите в пясъка и да кажем като dideto За съдебната власт истината е това, което е събрано в кориците на делото, но всеки, докоснал се до съда знае, че това изобщо не е така. Всички сме виждали диаметрално произнасяне по еднакви "доказателства", а съм виждал (ВАС!) това да го прави дори един и същи съдия! Примерът на tkasabov е много добро доказателство за това, защо не трябва съдията да е "творец". И съм напълно съгласен с всичко казано от него, включително и за обусловеността на съда от държавата. И друг път съм казвал, че нашият съд към номента не е институция, а едно ООД, но с "неограничена безотговорност". Лъжата в него е ежедневие и тя няма нищо или почти нищо общо със събраното в кориците на делото.
Другото са го казали Керелов и tkasabov.
Дано не бях прекалено обстоятелствен
Мислил съм (от психологична гледна точка!) що за феномен е това лъжата и защо безспорно почтени и уважаващи себе си хора с достойнство - лъжат. Изводите ми са следните: лъжата в сродна по своя произход с фантазията, с творческото начало в човека. Не ми е известно друго същество на планетата което да може да си конструира небивалици. Да лъжеш и да си човек, казвам, е тъждествено. На това ни свойство се дължи самта ни технологична цивилизация. Ако не можехме да лъжем (т.е. да конструираме небивалици) вероятно все още щяхме да си поделяме пещерите с Баба Меца...
За правосъдието - една само и единствено човешка дейност, обаче, това човешко свойство е без съмнение вредно. То е отрицание на самото правосъдие. Може би вие - юристите и да не го съзнавате, но в работата на съдията няма (не би следвало да има!) никакво "творчество". Съдията е едно обикновено "сравняващо устройство" (нека не ми се обиждат съдиите - теоретизирам!) Можем да си заровим глявите в пясъка и да кажем като dideto За съдебната власт истината е това, което е събрано в кориците на делото, но всеки, докоснал се до съда знае, че това изобщо не е така. Всички сме виждали диаметрално произнасяне по еднакви "доказателства", а съм виждал (ВАС!) това да го прави дори един и същи съдия! Примерът на tkasabov е много добро доказателство за това, защо не трябва съдията да е "творец". И съм напълно съгласен с всичко казано от него, включително и за обусловеността на съда от държавата. И друг път съм казвал, че нашият съд към номента не е институция, а едно ООД, но с "неограничена безотговорност". Лъжата в него е ежедневие и тя няма нищо или почти нищо общо със събраното в кориците на делото.
Другото са го казали Керелов и tkasabov.
Дано не бях прекалено обстоятелствен
- plamen_penev
- Активен потребител
- Мнения: 1388
- Регистриран на: 13 Май 2007, 17:01
- Местоположение: Пловдив
Re: Защо съдебната ни власт лъже ?
tkasabov, изпращам Ви лично съобщение.
- system
- Активен потребител
- Мнения: 1873
- Регистриран на: 22 Ное 2007, 10:34
Re: Защо съдебната ни власт лъже ?
Re: Защо съдебната ни власт лъже ?
Мнение от system на 28 Окт 2008 11:03 am
tkasabov, изпращам Ви лично съобщение.
Понеже не сте оставили възможност да отговоря някъде другаде, налага се да Ви отговоря тук. Отговора е Да.
Мнение от system на 28 Окт 2008 11:03 am
tkasabov, изпращам Ви лично съобщение.
Понеже не сте оставили възможност да отговоря някъде другаде, налага се да Ви отговоря тук. Отговора е Да.
- tkasabov
- Нов потребител
- Мнения: 2
- Регистриран на: 26 Окт 2008, 10:19
6 мнения
• Страница 1 от 1
|
|
Кой е на линия
Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 13 госта