forum.lex.bg

Не претендирам за пълен и абсолютно точнен текст на казуса, но все пак - на който му е интересно, нека го прегледа:
Митков обещал на Огнянов да му намери съпруга и за тази услуга получил от него сумата от 300 лв. Под различни поводи обаче М все отлагал да уреди среща с момичето. О споделил със Сашев. Уговорили се да набият М ако не върне парите. При срещата им М отрекъл да има такава уговорка с О и той много се раздразнил, нахвърлил се с/у М., извил му ръцете, а С почнал да го удря по лицето с юмруци. М извадил нож, нанесъл 3 рани на С и избягал. О не смеел да отиде в болницата, защото бил осъждан и сам превързал С. Когато обаче състоянието му се усложнило, го закарал в болница, но въпреки операцията, С починал. Разследващият орган задържал О и образувал досъдебно произв-во с/у него и укрилия се Митков. Прокурорът изготвил обвинителен акт с/у М за убийство на Сашев при афектен умисъл, а на О - опит да причини тежка тел повереда на О. Съдът признал М за виновен по превишаване пределите на неизбежната отбрана, а О бил оправдан.
1. Кой орган е компетентен да извърши разследването?
2. Законосъобразно ли е задържането на О?
3. Има ли обстоятелства, изключващи ОО и противоправност на деянието на М?
4. Има ли съвместна престъпна дейност м/у О и С и под каква форма?
5. Има ли проц. нарушения на разсл. орган, прокурора и съда?
6. Какви са правомощията на въззивния съд и какво ще бъде р-нието му /евентуално/?

Здравей,
без законите, бих решила казуса така:
1.разследващи полицаи / убийство при превишаване пределите на неизбежна отбрана/
2.Не, задържането ставаше по искане на прокурора, с разрешение на първоинстанционния съд.
3.Да-извършено е при неизбежна отбрана
4.Недовършен опит за нанасяне на телесно повреда, между предварително сговорили се лица./няма съучастие/
5.ДА, /отг.2/,+ първо се образува досъдебното производство, след което се привлича лицето като обвиняем/изключение-бързото и незабавното производство/.
Съдът е оправдал подсъдимия , по обвинение убийстви извършено в състояние на афект, и го е осъдил при превишаване пределита на неизбежна отбрана, което всъщност се явява по-леко наказуемо престъпление, но въпреки това е излязъл от рамките на обвинителния акт. ????????????-това трябва да го проверя.
6.Да отмени първоинстанционната присъда, и да върне делото за отстраняване на нарушенията от фаза на досъдебното производство.
Колега, вие как сте решили казуса?

Ще прощаваш vaniaoz, но НК не познава такава квалификация като "телесна повреда причинена след предварителен сговор". Освен това винаги ще бъда твърд противник на тезата, че предварителния сговор означава липса на съучастие. Той не е нищо друго освен форма на съизвършителство с тази особеност че решението за извършване на престъплението е взето "предварително, в сравнително спокойно и хладнокръвно състояние". Съизвършителството е възможно както в такава хипотеза така и без предварителен сговор, просто при някои престъпления факта на предварителното сговаряне е оценен като повишаващ ОО на деянието и на тази основа е въздигнат като квалифициращо обстоятелство. Но да се твърди, че липсва съучастническа дейност при положение, че са налице общност на умисъла и обективен принос на всяко от лицата в престъпната дейност, не е правилно.

Здравейте колега,
не отричам теорията Ви , но както писах ,реших казуса без законите.И не съм погледнала дали има телесна повреда , при предварителен сговор, ако няма то тогава сте прав, но ако има тогава няма да е налице съучастие.Това е моята теория.
По -интересно би било за мен, да коментирате въпроса за съда, извършил ли е нарушение , като е постановил присъда ,осъждайки дееца за убийство при превишаване пределите на неизбежна отбрана, а не както е било повдегнато обвинение -убийство при афект?Според мен ДА, но ще се радвам да чуя компетентното Ви мнение,за което благодаря.
Между другото, поздравления за успешното класиране на конкурса.Пожелавам Ви добра и ползотворна работа!

Здравейте, ще си позволя и аз да дам мнение по въпроса. Относно това дали извършването на конкретно престъпление след предварителен сговор е форма на съучастническа дейност категорично споделям мнението на колегата di_pietro. Разбира се, че това е форма на съучастие и по-конкретно на съизвършителство. Както е посочил той при някои престъпления този факт е отчетен като квалифициращо обстоятелство а при други не е, но това по никакъв начин не променя характера на престъпната дейност като съучастническа. Така, че тук спор не може да има. Прави ми обаче впечатление, че колежката защитава другата позиция без да посочи какви са аргументите и. Ако тя е права то това би значело, че от обективна и/или субективна страна има някакви разлики, но тя не сочи такива, за това ще я помоля да аргументира твърдението си. Що се отнася до втория въпрос а именно дали съдът е допуснал процесуално нарушение осъждайки дееца за убийство при ППНИ при положение, че обвинението е било за убийство в състояние на афект, според мен тук не може да се даде веднага еднозначен отговор. Това е така, защото състава на убийството при ППНИ изисква да е налице непосредствено и противоправно нападение а състава на афектното убийство пък изисква определено поведение на пострадалия( насилие, тежка обида и т.н) което да предизвика състоянието на силно раздразнение. Тук е според мен важния момент, защото това поведение представлява именно непосредствено и противоправно нападение. За това аз мисля че, отговорът на въпроса поставен от колежката vaniaoz всъщност зависи от мотивите на присъдата- aко съдът е приел, така както и прокурора, че е налице афектно състояние, но въпреки това е приложил състава на УППНИ процесуално нарушение няма, защото е налице осъждане по по-леко наказуем състав и то без да се изменя обстоятелствената част на обвинението. И обратно- ако съдът е приел, че афектно състояние няма, налице ще е нарушение, защото се изменя съществено обстоятелствената част. Това е моето мнение с което никой не ангажирам, дори ще се радвам и други колеги да споделят какво мислят.

Боби, загряваш за НИП май, май ...да не стресираш дечицата само

Въпросът е не дали има "афектно състояние" или няма.Въпросът е дали имаме "нападение" пкъм момента на отбраната.Това е границата между ППНО и афекта (по 118 НК в случая).Така когато е в състояние на силно раздразнение,няма пречка да е налице НО,съотв.ППНО,дори обикновено така стоят нещата.Има го афекта,наред обаче с непосредственото нападение. Тоест при ППНО няма изискване да не е налице афект,може да има такъв.Може дори да бъде и смекчаващо обстоятелство.
Относно "нарушението".Смятам,че такова няма.Практиката мисля,че се е ориентирала точно така-прилага се по-лек закон.Няма пречка.А фактът,че е нямало афект не променя нещата.Съдът е приел "по-малко" от това в ОА.Щом това е така и не еимало афект(което,по-скоро би било изключение),налице е приемане на друга,наистина по-различна факт. обстановка,свързана с тази липса,но това няма значение за закона.Не просто заради това,че това е правилното положение и съдът законосъобразно е преценил,че раздразнение няма,но и защото съдът има власт да приеме "по-малкото",като факти и така да приложи закона(пак правилно,доколкото се налага "по лек закон").Никой нищо тук не нарушава,а напротив,това е единственото законно положение в случая.
2.Относно телесната повреда и опрадаването на Митков,то той ще е в случая невинен само ако не е налице нанесена средна или ТТП.При нанесени удари без увреждания по 128 и 129 не е престъпление от ОХ.
И вероятно правилно.Сговорили се да го "набият".Щом това е така,значи нямаме конкретизиран умисъл.А щом такъв няма,не може да има опит дори за СТП.Отговаря за това,което е нанесено.Ако обратно,уговорката е да му счупят крак,ръка и т.н например-ще има опит за това престъпление.
3.

bobi_vasilev написа:Относно това дали извършването на конкретно престъпление след предварителен сговор е форма на съучастническа дейност категорично споделям мнението на колегата di_pietro. Разбира се, че това е форма на съучастие и по-конкретно на съизвършителство.

Ако не е участвал в изпълнението не е съизвършител.Може да е само помагач,съотв. подбудител.Чел съм противно решение,не не е правилно.Защото било имало "разпределение на ролите.." Да,но ролите в изпълнителното деяние единствено може да представляват "съизвършване",трябва да има осъществена поне "частица"от него.Съучастие е,но не е съизвършител.

Здравейте,
съгласно ,Чл. 287. (1) (Изм. - ДВ, бр. 32 от 2010 г., в сила от 28.05.2010 г.) Прокурорът повдига ново обвинение, когато на съдебното следствие установи основания за съществено изменение на обстоятелствената част на обвинението или за прилагане на закон за по-тежко наказуемо престъпление.
В конкретния казус , не е налице прилагане на закон за по-тежко наказуемо престъпление, но въпроса е има ли съществено изменение на обстоятелствената част на обвинителният акт?Според мен има.Убийство при афект и при превишаване пределите на неизбежна отбрана , предполагат различно поведение от страна на пострадалия.В първия случай, провокация от негова страна ,чрез противоправни действия , а във втория случай е самоотбрана.Което само по себе си е различно обстоятелство/поведението на пострадалия/.Доказателствените средства , които се използват са различни, при афект , задължително експертиза и т.н.
Това обаче е само мое мнение, така тълкувам аз нещата.Ще се радвам ,ако някой от колегите, спечелили конкурса ни дадът малко яснота по въпроса .

Има богата практика по въпроса,касаещ 118/119,респ. други последици,настъпили при такива положения.
Нито е нужно при НО да имаме "самоотбрана",нито е нужно да липсва "афект".
А пък за експертизата при афекта-да не говорим.Едва ли не, понякога експертът(ВЛ) е бил там!Ако има свидетели-най-лесно се установява.Експертизата може да даде насока,вкл. да даде извод дали към момента на действията деецът би могъл,съобразно неговите характеристични особености,да изпадне в такова именно състояние.Но не и,че е било така
При 118 "провокацията" може и да не е насочена към него.Законът говори и за "ближни".

Аз поддържам становището си, че в един такъв конкретен случай е необходимо да се знае какво е приел в мотивите си съдът. Няма да повтарям какви са основанията за изменение на обвиненеието. Всички ги знаем а и Ваня ги е посочила. Действително не е налице по-тежко наказуем състав за това трябва да се отговори на въпроса дали е налице съществено изменение на обстоятелствената част на обвинението. Сами разбирате, че няма как да направим такъв извод без да знаем каква фактическа обстановка е приел съдът за установена. Само от съдържанието на казуса не може да се отговори на този въпрос. Категорично мисля, че ако съдът е приел, че афектно състояние няма налице е такова съществено изменение. Защо е така? Съществено изменение според мен е налице, когато бъдат установени факти, които или обуславят различна правна квалификация на деянието или са от значение за отговорността на подсъдимия т.е следва да се преценяват като смекчаващи или отегчаващи обстоятелства. В конкретния случай прокурорът е приел, че афектно състояние има. При това положение ако в присъдата си съдът, макар правилно да е приложил състава на УППНИ, е приел, че афектно състояние няма, то той е приел за установена фактическа обстановка, която съществено се различава от тази, която прокурорът е приел за установена. А се различава съществено, защото афектното състояние е от значение за отговорността тъй като е смекчаващо обстоятелство. И обратно- ако съдът е приел, че афектно състояние има, приложил е състава на УППНИ като при определяне на наказанието е отчел афекта като смекчаващо о-во нарушение няма, защото приетите факти са напълно идентични с инкриминираните от обвинението и е приложен по-леко наказуем състав.

Да се включа и аз, че дискусията ми стана интересна

И аз, като Боби, смятам, че за да се даде обоснован отговор е необходимо да се запознаем с мотивите на съда. Но пък не споделям тезата му, че ако съдът е приел, че липсва афект, то е налице съществено изменение на обстоятелствената част на обвинението. Не можем да отречем априори правомощието на съда да извършва суверенна преценка за наличието на определени съставомерни факти, твърдени от прокурора. И след като приеме, че те не са налице, то е съвсем резонно да оправдае подсъдимия за тях и да даде вярна наказателноправна квалификация. Последната се определя от детерминираните с ОА фактически обстоятелства и може да се различава от възприетата от държавния обвинител такава. Още повече, че в случая съдът изключва определени факти, а не възприема наличието на допълнителни такива, с което да утежнява положението на подсъдимия. Допълнителен аргумент в случая е, че се касае и за приложението на закон за по-леко наказуемо престъпление. Що се отнася до евентуално допуснатото нарушение, считам, че същото не следва да се квалифицира като процесуално, а като нарушение на материалния закон, породено от неправилното субсумиране на фактите под съответната материалноправна разпоредба (разбира се ако се приеме становището, че в случая съдът е допуснал порок, какъвто не смятам, че е налице).

Здравей колега,
не съм на 100 % съгласна с мнението ви, и по-конкретно:
"И след като приеме, че те не са налице, то е съвсем резонно да оправдае подсъдимия за тях и да даде вярна наказателноправна квалификация."
Това би означавало съда да изземе функциите на прокурора.Този , който повдига обвинението и го поддържа е иманно прокурора и само той може да измени правната квалификация и то при положение ,че в хода на съдебното следствие се открият обстоятелства, който не са му били известни.
Отговорността да докаже обвинението е негова, и ако не успее, прокуратурата ще си понесе съответните последствия-оправдателна присъда, граждански иск за имеществени и неимуществени щети с/у нея.В крайна сметка, каква е вината на подсъдимия,че е попаднал на некомпетентен прокурор, който не може да даде вярна квалификация на деянието?А съда не е длъжен,да поправя грешките на прокурора, а и не може, така че не съм съгласна, че трябва да даде нова правна квалификация.
Радвам се, че се включихте защото въпроса наистина е интересен.Повече мнения, по-голяма възможност ,за достигане до истината.

vaniaoz написа:Здравей колега,
не съм на 100 % съгласна с мнението ви, и по-конкретно:
"И след като приеме, че те не са налице, то е съвсем резонно да оправдае подсъдимия за тях и да даде вярна наказателноправна квалификация."
Това би означавало съда да изземе функциите на прокурора.Този , който повдига обвинението и го поддържа е иманно прокурора и само той може да измени правната квалификация и то при положение ,че в хода на съдебното следствие се открият обстоятелства, който не са му били известни.
Отговорността да докаже обвинението е негова, и ако не успее, прокуратурата ще си понесе съответните последствия-оправдателна присъда, граждански иск за имеществени и неимуществени щети с/у нея.В крайна сметка, каква е вината на подсъдимия,че е попаднал на некомпетентен прокурор, който не може да даде вярна квалификация на деянието?А съда не е длъжен,да поправя грешките на прокурора, а и не може, така че не съм съгласна, че трябва да даде нова правна квалификация.
Радвам се, че се включихте защото въпроса наистина е интересен.Повече мнения, по-голяма възможност ,за достигане до истината.

Колега, и аз благодаря за коментара - в спора се ражда истината. Все пак съм малко обиден за това, че ми приписвате обвинителен уклон, макар винаги да съм бил обективен до краен предел, което всъщност е и основната причина да стана съдия .. А сега по същество - правете разлика между промяна на фактическите обстоятелства и промяна на правната квалификация Прокурорът е господар на досъдебната фаза /условно казано/, но никой не може да ме задължи, инкриминирайки определени факти, да приема безусловно правните му изводи по тези факти. Представете си елементарен случай, при който е повдигнато обвинение за кражба като в обстоятелствената част на ОА се твърди, че вещта е чужда и същевременно се е намирала във владението на дееца - нали не мислите, че съдът ще постанови оправдателна присъда само защото прокурорът е дал погрешна квалификация? Естествено, подсъдимият ще бъде оправдан за кражба и осъден за обсебване и то не защото съдът изземва функциите на публичното обвинение, а защото е задължен да стори това съобразно принципите за разкриване на обективната истина и вземане на решение по вътрешно убеждение.

Здравейте,
извинявам се , за тона ми , не съм целяла да обиждам или засягам който и да е било.
А аз ще задам въпрос, ще се смени ли защититата на подсъдимия, ако му е било повдигнато обвинение за кражба, а в последсвие се окаже , че го съдят за обсебване?

vaniaoz написа:Здравейте,
извинявам се , за тона ми , не съм целяла да обиждам или засягам който и да е било.
А аз ще задам въпрос, ще се смени ли защититата на подсъдимия, ако му е било повдигнато обвинение за кражба, а в последсвие се окаже , че го съдят за обсебване?

Това за "обидата" беше шега, така че не се извинявай за нищо
Не разбирам много добре въпроса ти - какво имаш предвид под това да се смени защитата?! Всичко зависи от фактите, които са изложени в обвинителния акт /апропо, за това е добре прокурорът да посочва повече детайли и да прояви творческа мисъл при описанието на фактическата обстановка/. Преценката за всяко изменение е казуална и комплексна, тъй като задължително преминава през призмата на правото на защита на подсъдимия - той не следва да бъде изненадан от възприемането на факти, различни от възведението му от прокурора. Ако имаш предвид дадения от мен пример - правото му на защита не е нарушено ако бъде осъден за обсебване. Не би могло да се премине обаче от обсебване към кражба, тъй като се касае до прилагането на закон за по-тежко наказуемо престъпление, независимо, че няма промяна във фактите. В този случай обаче, практиката приема, че следва да се запази квалификацията за по-леко наказуемото престъпление и деецът да бъде осъден за него, с което да се гарантира обществена справедливост, тъй като съдът не може да бъде превърнат в обикновен констататор на извършено престъпление.

mishi_83 написа:Не би могло да се премине обаче от обсебване към кражба, тъй като се касае до прилагането на закон за по-тежко наказуемо престъпление, независимо, че няма промяна във фактите. В този случай обаче, практиката приема, че следва да се запази квалификацията за по-леко наказуемото престъпление и деецът да бъде осъден за него, с което да се гарантира обществена справедливост, тъй като съдът не може да бъде превърнат в обикновен констататор на извършено престъпление.

Това е интересно,доколкото се поставя принципен въпрос -как някой се осъжда за престъпление,което всъщност не е извършил?
Той не е извършил обсебване,защото не е владял вещта.Как така съдът,приемайки че това е така,тоест че не е осъществен състава на 206 в случая,го осъжда?
Така,ако все пак в мотивите се приеме,че деянието е "кражба",но поради "процесуална невъзможност" да бъде осъден за това престъпление, е осъден за по-леко наказуемо(без да го е осъществил),то това не е ли акт,постановен при съществено нарушение на съдопр. правила?Съдът е трябвало да уведоми обвинението,че инкриминираното деяние представлява по-тежко наказуемо престъпление.Ако чак в мотивите ПИС е установил това нещо,тоест след оттеглянето на съвещание,само въззива може да поправи това нещо.
Никой не може да бъде осъден,за престъпление,което не е извършил.
И ако тук,прокурорът сметне,че въпреки всичко,налице е "владение" от негова страна,без дори да има промяна на фактите,доколкото само дава невярна правна преценка на положението(тъй като смята,че като са били у него ключовете за склада това не променя нещата и той владее по смисъла на закона (НК), и не повдигне по-тежко,може и да бъде осъден за по-лекото.Защото имаме спор само за правния характер на факт,а именно-"това нещо "негово владение ли е ?"
Също така се получава когато съдът квалифицира поведението като умишлено,а имаме обвинение за чл.124 НК.Тук единственото,при безспорни факти,по което би се спорило,е именно какъв е НП-характер на поведението-това всъщност умисъл ли е ?
Съдът го установява.И в мотивите си казва,че е такова нещо.Но не може да го осъди.И тогава,какво остава,освен да го осъди за престъпление,което не е извършил,макар да е обвинен за него Но и тук,както и по-горния пример,се поставя въпроса ЗАЩО?
Това би очаквало обществото сигурно-да се осъждат хора за деяния които не са извършили(при положение,че деянието им е друго,по-тежко престъпление)?
Поради чисто правния въпрос(в тесен смисъл,предвид НП- характер на даден факт,а не дали го има или го няма),може и да се приеме,че е редно да се осъди за престъпление,което не е извършил.Справедливо е може би,щом е доказано по-тежкото,но не е обвинен в него,но пак... -не го е извършил
По-различно ли е обаче когато се касае за това има ли го нещо или го няма?
Пр. пише- вещите бяха у дееца при присвояването им.Съдът приема,че са били у пострадалия.Нещо съвсем различно.И тук ли по същия начин процедираме или казваме на Пр.,че трябва да се промени ОА?И ако не го промени-пак по 206,макар да е кражба(вече поради други факти,различни от ОА,а не само поради различна преценка на същите).
Същото е и при вината."Х" разчита на дадени фактори за ненастъпването на пожара,според Пр..Съдът обаче установява,че Иван-пазача изобщо не е бил на работа,тъй като се напил,а това нещо станало известно на дееца и е нямало на какво да разчита,поради което е налице евентуален умисъл за пожара.Тук не се касае просто за преценка НП-характер на фактите-дали множестото удари всъщност представляват 124 НК или 115(пр. по-горе),а за това дали подс. е знаел,че няма фактори,на които да разчита.Това е факт.Знаел е .И въпреки това ще го осъди за по-малкото-без вина за това престъпление,защото самонадеяност има,само когато има фактори,на които да разчита и той е разчитал на тях.Да,ама не.Оказало се,че не е разчитал.Нямяме непредпазливост,но имаме осъждане за непредпазливост.
Дали не би било незаконно ако бъде оправдан,в случай че нямаме изменение на ОА и е дадено достатъчно време на Пр. да помисли?Дали ще е незаконно и ще е налице "нон бис ин идем",при положение,че Пр. внесе впоследствие нов ОА за осъждане за умишлен палеж,при положение,че съдът е приел в мотивите,че констатира това престъпление и поради това не може да го осъди за друго,което не е извършил?
А дали това положение може да се приеме,когато е налице порок само в преценката на факта от прокурора и съдът го оправдал,поради това,че това деяние не е обсебване(защото това,безспорното положение,не е "владение"),а е налице кражба?

Да добавя само,че различно е положението при осъждане за нещо по-малко от съществуващото в действителност,където обаче по-малкото всъщност го имаме реално.Такъв е случаят при наненсена ТП.Има обаче и опит по 115 НК.Защо нямаме проблем тук? Защото,макар и да имаме "по-голямото",ние имаме и по-малкото,не би било налице осъждане за престъпление,което не е извършено(както при примера с обсебванено или непредпазливото причиняване на резултат,както и мн. др.)Той си епричинил телесното увреждане,наред с това имаме желание да го умъртви.
Така,че случаи има подобни,но не е същото.Там имаме нещо различно,а тук имаме нещо повече от това в ОА.Това нещо примерно е умисъл за убийство.