Казус "младши съдии"

[j.k]

Определено с факта на предаване на парите между страните е сключен договор за влог, макар и същите да не са индивидуализирани по серийни номера. Това обстоятелство превръща договора за влог в неправилен, пораждайки за влогоприемателя задължение да върне същото количество родово определени вещи. Така влогоприемателят ще следва да възстанови номиналната стойност на парите и може да носи наказателна отговорност за обсебване, ако не е имал намерение да ги върне след изтичане срока на договора, респ. след покана. Няма спор в правната теория, че парите могат да бъдат предмет както на присвояване, така и на обсебване, стига намерението на дееца да свои е доказано безсъмнено. За мен сложният въпрос е друг: Може ли да се приеме, че след поставянето на парите в служебната каса и смесването им с тези на дружеството същото е придобило собствеността им? Защото, ако е така, Димов може да отговаря само за длъжностно присвояване при положение, че се установи ощетяване на дружеството поради липса от касата с неустановен произход и доказано разпореждане от негова страна. В казуса няма данни за такава престъпна деятелност.

[onakilev]

И какво ще излезе -ако скюлча договор без да имам намерение да го изпълня (тук случаят и без това не е такъв) и съм готов да си понеса гржданските последици съм за затвора. Абе защо въобще съм го чел някога това гражданско, ми то наказателното само си е достатъчно - и къде по-лесно е -направо при прокурора, няма съдия-изпълнители и т.н.
Ама на тия, които са го писали това ЗЗД не ми е ясно защо им е бил тоя чл. 257 и за какви заеми говорят -нали си има деликти за това...

[j.k]

Така е, фактът на неизпълнение води до гражданскоправни последици. Въпреки това е несправедливо да се смята, че ако някой друг се е разпоредил с паричната стойност на повереното, то няма престъпление, ако същото, като деяние се характеризира с висока степен на обществена опасност и притежава всички белези на престъпление по смисъла на чл. 9, ал. 1 НК.

[onakilev]

Така е, фактът на неизпълнение води до гражданскоправни последици. Въпреки това е несправедливо да се смята, че ако някой друг се е разпоредил с паричната стойност на повереното, то няма престъпление, ако същото, като деяние се характеризира с висока степен на обществена опасност.

Най-справедливо е да се придържаме към закона -особено в наказателното право.
С една дума - да бе незаместима вещ, щеше да има смисъл дискусията...

[j.k]

Съгласна съм с първото изречение - само законът и утвърдената съдебна практика могат да поставят граница на човешкото въображение.

[vanyasc]

А какво се случва с Димов, чл.161 и чл.132 от НК... Какво е мнението ви...?

[kokonikolov]

аз писах престъпление по чл.132, ал.1, т.2 във вр. с чл.129 от НК. Какво мислите

Че е 132, 132 е, и май тук е капана в казуса.
За кого е 132 само за Илиев, само за Димов или е и за двамата?
При деяние по чл. 132 се прилага 161 НК и тогава вече е интересно за допуснатите нарушения какви са.
Не ви ли прани впечатление,че в казуса не се казва по кой текст е внесен ОА?
За мен деянията са по чл. 206 ал. 3 и по чл. 132 за единия и по чл. 132 за другия.
Ако акта е внесен за деяния по чл. 132 НК става весело за бройката нарушения.

напълно съм съгласен с това мнение

[RinTimTim]

Така влогоприемателят ще следва да възстанови номиналната стойност на парите и може да носи наказателна отговорност за обсебване, ако изначалното му намерение е било да не изпълнява задълженията си за пазене и връщане на парите след изтичане срока на договора, респ. след покана.

Не изначалното, а последващото. При присвояванията има промяна в намерението на дееца - първоначално той получава предмета с намерението да върши именно това с него, за което му е даден. Впоследствие обаче променя намерението си и се разпорежда с вещта противно на основанието, на което я е получил.

Това е един от белезите, по който присвояванията се отграничават от измамата - при измамата липсва изначалното намерение на дееца да се задължи по правоотношението, по силата на което получава фактическата власт върху имуществения предмет. При измамата самата фактическа власт върху предмета се получава от дееца без той да има каквото и да е намерение да върши това, за което му е даден (прибира пари, за да намери работа на хората в чужбина, обаче въобще не се занимава с подобна дейност, а духва с парите).

В случая, касиерът е получил парите да ги пази и именно това е правил известно време. Може би и щеше да продължи да го прави, ако не беше задлъжнял на покер. Тоест налице е обективирана промяна в намерението му да пази парите, мотивирана от дълга, който е трябвало да плати.

[clairita]

Колега, прилага се чл.161, ако телесната повреда е причинена на възходящ, низходящ,съпрут,брат или сестра, а в конкретния случай Димов и Илиев са само колеги и приятели!

[RinTimTim]

От обективна страна е осъществен съставът на чл. 283 НК, чийто обект на защита са онези обществени отношения, които гарантират нормалното и безкористно осъществяване на служебната дейност. Субектът на това престъпление може да бъде само с качество длъжностно лице. На касиер-счетоводителя му е вменено в задължение да съхранява и отчита паричните ценности на дружеството, чиято функция му придава качеството длъжностно лице по смисъла на чл. 93, т. 1, б.”б”, предложение 2 ДР НК. От субективна страна деянието е извършено с пряк умисъл – деецът е съзнавал общественоопасния характер на деянието си и е искал настъпването на опасните последици, съзнавайки, че чрез използване на служебното си положение за достъп до сейфа „върши услуга” на свой приятел извън службата.

283 е в глава 8 - 'Престъпления против дейността на държавни органи......" и прочее, не е сега законът пред мене. Тоест родовият обект тука са обществените отношения по служебната дейност, но само такава служебна дейност, която се осъществява в публичния сектор или на лица, на които държавата е делегирала публични функции - нотариуси, ЧСИ. 283 не пази търговските дружества.

[vanyasc]

Колега CLAIRITA - я прочетете пак и пак 161 от НК и внимателно със запетайките този път...

[vaniaoz]

Здравейте колеги,
в никакъв случай не може да има договор за влог, между страните.Ако имаше договор за влог, то тогава съда незаконосъобразно щеще да се произнесе по един гражданско-правен спор,спазвайки реда на НПК.Щяха да са налице облигационни отношения, неизпълнение на договор и т.н.
Не може престъплението да е и по чл.131 от НК-"на длъжностно лице, по повод изпълнение на служебните му задължения" .Пример:полицай, докато е на пост му счупят ръката.
Аз пак ще се върна на болния ми въпрос, за прокурора.Как ще коментирате чл.192, чл.196,ал.1, т.3 и имаше още един ,за кои дела се разследват от следователи и кои от дознатели?

[onakilev]

Здравейте колеги,
в никакъв случай не може да има договор за влог, между страните.Ако имаше договор за влог, то тогава съда незаконосъобразно щеще да се произнесе по един гражданско-правен спор

Абе няма ли да завали, да разхлади малко...

[vaniaoz]

не сте цитирали пълното изречение, което продължава " по реда на НПК"

[contralegem]

Съгласна съм с Batko, че никъде не се казва по кои текстове е внесъл ОА прокурорът - може и за грабеж да е За това си мисля, че въпросите от какъв характер е производството по чл.132 НК и дали трябва да има две дела или едно дело с оглед реализиране на правата на пострадалия в съдебната фаза, не са точно основните...
Съгласна съм и с РинТимТим относно промяната на намерението при присвояванията. Няма пречка парите да се получат на договорно основание - това е и най-честата хипотеза, но това не изключва наличието на престъпление.
На мен ми се струва, че този казус не представлява някаква особена фактическа или правна сложност и че доста хора са се справили, а оценяването ще е в зависимост от начина на писане , а не дали квалификацията е по 206, ал.3 или ал.4

[niamame]

Защо всички връзвате чл. 132 със причинена от Илиев средна телесна повреда. Той е счупил ръката на другия. Къде в закона пише,че счупената ръка е съставомерен резултат на средна тел. повреда.Пише трайно затрудняване на движението на крайниците.При тежка тел. повреда пише- " осакатяване на крак или ръка". Къде пише счупена ръка.Ами ако това счупване е довело до осакатяване- тежка тел. повреда, ако е само "трайно"- повече от 30 дни- средна тел.повреда,да не говорим че може и лека да се окаже. В казуса е написано -счупване на ръка. Ако погледнете чл.161 ал.1 и ал.2 ,ще видите ,че в единия случай се говори за лека и средна тел.повреда ЧХ, в др. се говори ,-ако е пичинена на възходящ и т.н. ЧХ, и от тук следва,че ако е тежка тел. повреда ще си е Престъпление от общ х-тер. Ние няма как да знаем това, нямаме данни по казуса.

[niamame]

По повод реализиране на правата,кои права.Имаме ли данни от казуса ,че в съдебната фаза има конституирани граждански ищци или ответници,за да говорим за конституирани др. страни освен обвиняемия-НЕ.Естествено ако приемем,че и двете престъпления се окажат от общ х-тер. Ами тогава не пречи двамата да имат адвокат -стига да няма противоречие в защитите им.Как ще упражнят правата си ами ей така.Все пак става въпрос за две отделни престъпления,с двама отделни обвиняеми просто в едно производство.НО в казуса не пише ОА за кои престъпления е и от там от къде знаем,че състава е незаконен.

[contralegem]

Така е - зависи явно кой как е квалифицирал. Аз лично приех за Димов 206, ал.3 и 132 НК, а за Илиев 129 НК. А иначе за счупването, че е СТП - ППВС 3/79, т.10

[niamame]

Добре де,аз ли нещо не мога да чета или Нали Димов е извършил 206 и след това е счупил челюстта на Илиев-129 НК.Тогава Илиев трябва да му е счупил ръката-132 ал.1 НК.Нещо да не съм объркал или

[georgiev_sfbg]

kolegi, spred men parite ne sa vru4eni na Dimov za da gi pazi, a za da gi " zaklu4i v kasata i da gi durji tam". Fakti4eska vlast vurhu sumata Iliev izob6to ne e pridobil, i parite ne sa mu bili vru4eni za "pazene"

Taka 4espored men e nalice drugo prestuplenie protiv sobstvenostta, no to ne e obsebvane. I molia vi predstaviate kazusite to4no kakto sa bili predstaveni na konkursa, a ne "kakto na vas vi haresva", za da mogat ostanalite kolegi da pridobiat deistvitelna predstava za faktologiata.

Парите не са били връчени на Димов да ги пази, а да гизаключи в служебната му каса и да ги държи там. Това не означава, че фактическата власт върху тях е била предадена на Димов, тя си е останала за Илиев. В този смисъл считам, че Димов е отнел парите от владението на Илиев.

Много интересно. И аз мислих по тоя въпрос, но връчването на парите на Димов било да ги пази, било да ги заключи в служебната му каса, все е предаване на владението.

Spored men ne e nalice obsebvane, a drugo prestuplenie protiv sobstvenostta.....

Това за кражбата е интересно

ле-ле-ле-ле!

Изпълнителното деяние на обсебването, може да се изрази, както в разпореждане с вещта, така и в отказ - тя да бъде върната. Отличителният белег между кражбата и обсебването е, че при кражбата - деецът, не владее вещта до момента на извършването й, а при обсебването - тя, се намира в негова фактическа власт.